При толкоз песни и поети, земя, ще чуеш ли и мен? Във слънцето ти хляба свети и озарява моя ден. По-ведър от планински вятър, от глътка изворна вода – с безмълвието на житата вървя към срещата с дъжда. Не бързам – всекиго да чуя и всеки да ме разбере.